|
слу̀жа, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. 1. Заемам, изпълнявам някаква служба, длъжност; работя. Христо служеше като държавен архитект в столицата. Вазов. Техният съгражданин служеше като лекар в цариградското руско посолство. Ст. Дичев. || Слугувам. Еньо се отби в кръчмата, даде разпореждане на момчето, което му служеше. Елин Пелин. По-добре да служиш на добри хора, а не да заповядваш на лоши. Погов. 2. Отбивам военната си повинност. Той не беше служил войник. Йовков. Един набор сме, в един полк служихме. Г. Караславов. 3. За духовник — извършвам църковна служба. Попът бе стъпил на прага на храма. Той щеше да служи утренна. Вазов. В манастирската черква грееха златни кандила Братята служеха, облечени в позлатени одежди. А. Каралийчев. 4. Работя в полза на някого, като изпълнявам неговата воля, нареждания и под. За тях беше все едно кой им е господарят — Чоки или Смилец. Който и да е, те щяха да му служат. Вазов. 5. Прен. Използван съм за нещо. Килерът беше тъмен и служеше за скривалище. Вазов. Един от долапите ми служеше за библиотека. Величков. 6. Диал. Прислужвам, обикн. на трапеза, като стоя прав и поднасям храна, пития и др.; черпя. Млади слуги и виночерпци служеха. Вино се лееше обилно и пиянството растеше. Вазов. Връщаше се у дома си късно след полунощ, будеше всички, за да стоят прави и да му служат. Г. Караславов. 7. За куче — седя с изправено тяло и с протегнати напред предни лапи. Той следеше лалугерите, които бързо-бързо бягаха, изправяха се до дупките си прави, като кученца, кога служат, след туй отведнъж се мушваха в дупките си. Йовков. служа се страд. В тая черква всяка година се служи веднъж литургия. Вазов.
|