Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
с с- са сб св сг сд се си ск сл см сн со сп ср сс ст су сф сх сц сч съ сь сю ся	слаб слабак слабеене слабея слабина слабителен слабо слабоват слабоволен слабоволие слабограмотен слабогръд слабодушен слабодушие слабокултурен слабопроизводителен слабосилен слабост слаботелесен слаботоков слабоумен слабоумие слабохарактерен слабохарактерност слабушка слабушко слава славеев славей славейко славейков славейче славен славене славист славистика славистичен славистка славно славолюбец славолюбив славолюбивост славолюбие славослов славословене славословие славословя славя славянизирам славянизиране славянизъм славянин славянобългарски славяновед славянознание славянофил славянофилски славянофилство славянофоб славянофобство славянски славянство слагам слагам се слагане слад сладина сладка сладкар сладкарка сладкарница сладкарски сладкарство сладкиш сладко сладководен сладкогласен сладкогласно сладкодумен сладкодумец сладкодумие сладкодумник сладкодумница сладкодумно сладкодумство сладкозвучен сладкозвучно сладкопоен сладкопоец сладкопойно сладкоречив сладнеене сладнея сладнив сладникав сладникавост сладня сладолед сладост сладостен сладостно сладострастен сладострастие сладострастно сладун сладур сладък сладя слазям слазяне слайвам слалом слама сламен сламеник сламеница сламка сламник сламорезачка слана сланина слановит сланя сласт сластен сластно сластолюбец сластолюбив сластолюбивост сластолюбие слатина слая слегне се след след- следа следвам следване следващ следвоенен следен следене следобед следобеден следовател следователно следователски следовник следовница следосвобожденски следпразничен следреволюционен следсмъртен следствен следствие следующ следя слез слезен слезенка слезка слезна слеме слепвам слепване слепеене слепец слепешката слепешком слепея слепица слепна слепок слепоочен слепоочие слепоочник слепороден слепота слепчо слепя слепявам слепяване слепям слепяне слетикоса слетина слетя слетя се слетявам слетяване слея слива сливак сливам сливане сливар сливарка сливица сливов сливовица слиз слизам слизане слизгав слизест слин слинав слинест слисам слисано слисвам слисване слитам слитам се слитане слободен слободия словак словачка словашки словен словенец словенка словенски словесен словесно словесност словник слово словоборец словоборство словоизлияние словоизменение словом словонаредба словообразуване словообразувателен словоохотлив словоохотливо словоред словослагател словослагателка словослагателски словослагателство словосъчетание словотворство словя слог слога сложа сложа се сложен сложно сложност слой сломен сломено сломеност сломя сломяване сломявям слон слонов слонски слоохотливост слуга слугински слугиня слугувам слугуване служа служа си служащ служаща служба службаш службашки службогонец службогонски службогонство служебен служебник служебно служене служещ служител служителка слуз слузен слузест слука слух слухов слухтене слухтя случа случа се случаен случай случайно случайност случвам случвам се случване случка слушалка слушам слушане слушател слушателка слъгвам слъгване слъжа слъзлив слънце слънцестоене слънчасам слънчасвам слънчасване слънчев слънчо слънчобран слънчов слънчовка слънчоглед слънчогледов слюда слюден слюдест слюнка слюнча слюнчен слюнчест слягам се слягане сляза слязвам сляп сляпо	слу̀жба ж. 1. Работа на служещ в учреждение, предприятие и др.; длъжност, пост. Откак мъж ви зае голяма служба, гледам всичко ви тръгна на добре. Елин Пелин. Дотегна ми службата. Залових се за търговия. Стаматов. Службата му бе добре платена. П. Спасов. Търся служба. Постъпвам на служба. 2. Прен. Разг. Мястото, където се извършва такава работа; учреждение. Баща ѝ беше закъснял на службата си; майка ѝ беше отишла на госта. Вазов. Потърси го в службата му. Обадиха се от службата да тръгнеш веднага. 3. Дял от учреждение, предприятие, който се занимава с отделен сектор от неговата дейност. Че като ви завеждам колетната служба, стражар ли съм да ви пазя и денем и нощем стоките? Чудомир. Метеорологическа служба. Адресна служба. Поверителна служба. 4. Работа, служене, длъжност. Единствената служба тук е дежурство на ротите, което прекарват в окопите при брега на морето. Йовков. Моята служба у лелини беше да паса овцете. Елин Пелин. Пожелавам добър път и ползотворна служба на нашия досегашен командир. Хар. Русев. Изпълнявам служба. Имам десетгодишна служба. \|\| Прен. Книж. Предназначение, роля. Тия очила са за гледане, а другите бяха за четене. Имат разни служби. Вазов. Любопитните дечурлига се трупаха и живо тълкуваха службата на тия всевъзможни предмети. Елин Пелин. 5. Отбиване на военна или трудова повинност. Той беше свършил военната си служба преди три недели с чин подофицер. Величков. \|\| Военна или трудова повинност. Наскоро след сватбата Павел отиде войник Службата му се хареса. Елин Пелин. Отбивам военната си служба. 6. Изпълнение на църковни обреди от духовник; богослужение. Към пладне се застягаха за втората черкова, когато се чете евангелието на няколко езици. Това е най-тържествената служба. Влайков. Отначало те следяха внимателно службата, но подир обикновената литургия дойде молебенът. Йовков. Черковна служба. 7. Диал. Празненство с религиозна церемония и гощавка в чест на светец — покровител на род, еснаф, селище и др. През годината тя знае кога от кой фасул трябва да се вари, кой е за тях си, кой е за службата, дето я правят на свети Никола. Влайков. Служба без курбан не бива. Погов. □ Действителна (действаща) служба (воен.) — задължителна или щатна служба във войската. Само един стар капитан на действителна служба начумерено каза: — Стига философии! Стаматов. От него му остана само една фотография — от годините на действащата служба. Г. Караславов. Нося службата (воен.) — изпълнявам задължения, длъжност като военнослужащ. Уволнен в интереса на службата (канц.) — уволнен поради служебни провинения, дисциплинарно. На другия ден идва разсилният и ми носи плик: уволнявате се в интереса на службата! Йовков.

Речник