службàш м. 1. Разг. Пренебр. Служещ, който прекалено много държи на службата си; службогонец. Животът ми е днес погълнат цял от дребен / труд за насъщний, труд нищожен, непотребен: / службаш съм скромен аз. К. Христов. 2. Остар. Служещ, държавен служител; чиновник. При светлината на ламбите сноват и тичат по перона пътници, хамали, службаши на железницата. Вазов. Затова в Люляково беше дошел полицейският старши стражар Витанов. Старият службаш добре познаваше живота. Йовков.
|