служèбен, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който се отнася до служба (в 1 знач.); длъжностен, официален. Като заместник-управител на болницата съм прекалени зает със служебна работа. Дим. Ангелов. Между служебните писма има такива, на които трябва веднага да се отговора. А. Гуляшки. Служебен разговор. Служебно положение. Служебни задължения. || Който принадлежи на служба (в 3 знач.), на учреждение. Служебна кола. Служебен рейс. □ Служебни думи (части на речта) (грам.) — думи, които служат за израз на отношения между частите на изречението. Служебен ценз (остар.) — трудов стаж. Служебна бележка (канц.) — писмена бележка, издадена от служебно лице. Служебно лице — лице, което заема някаква длъжност; длъжностно лице.
|