служѝтел, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Лице, което по избор или назначение заема някаква служба в системата на държавния апарат; служещ. Аз съм верен служител на държавата като чиновник. Елин Пелин. Държавен служител. Пощенски служител. 2. Прен. Лице, което служи на някого или на нещо. Рушители на гнет вековен, / продаде ни предател клет; / служители на дълг синовен, / осъди ни врага заклет. Яворов. Църковен служител. 3. Остар. Прислужник. Един от служителите на театъра го хванал с два пръста за ръкава и му прави с глава съвсем недвусмислени знакове да поизлезе вън. Ал. Константинов.
|