слу̀ка ж. Диал. Случай, сгода. Отколе диря слука да ти дам / скъп армаган — огърлица рубета. П. П. Славейков. Нещо ще му се е случило. Та сега ли пък да се намери тая пуста слука! Влайков. □ На слука — а) Както се случи, както дойде. Стрелям на слука. б) Ловен поздрав: „на добър успех! сполука!“. С това ли ловиш? — А-а! — Е, хайде сега, докато не е изгряло слънцето. На слука! Д. Калфов.
|