слухтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. слухтя̀л, -а, -о, мн. слухтèли, несв., непрех. 1. Слушам напрегнато, внимателно и в очакване; ослушвам се. Той цяла нощ слухтя, дали не ще чуе някакво топуркане на кон. Вазов. Всички плахо се заглеждаме към отворените къщни врата и слухтим. Влайков. 2. Прен. Стоя нащрек; зорко бдя, дебна. Повече от тридесет полицаи бяха обградили вече къщата и мълчаливо слухтяха в тъмнината. М. Марчевски. Край всеки извор и поток / слухтят коварни стражи. Т. Харманджиев.
|