слу̀чвам, -аш, несв.; слу̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Намирам, сварвам, улучвам. В първия пазарен ден той не успя да случа такива волове, каквито искаше да купи. Йовков. Ти познаваш Минтан по-добре от мене, случил си го на лош час. К. Петканов. 2. Успявам, сполучвам. Рашид хвърли два пъти и не удари, но на третия — случи; улучи крушата. Цани Гинчев. И Здравко понякога съжаляваше, че не случи с женитбата. Кр. Григоров. случвам се, случа се страд.
|