слу̀чвам се, -аш се, несв.; слу̀ча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Попадам, намирам се някъде случайно, непредвидено. Към пладне всички мъже и жени, които се случиха по улицата, изведнъж се разбягаха. Йовков. Ние се случихме в момента, когато трябваше да пуснат децата в игрището. Г. Белев. 2. Само 3 л. Става, бива, среща се независимо от нашата воля. Такива недоразумения често се случват в живота. Вазов. Случват се тихи вечери, когато няма вятър и не вали. Йовков. Винаги така се случваше. Скарат ли се, Златан ще излезе. К. Петканов. 3. Разг. Само 3 л. ед. и в съчет. с кратките дат. форми на личните местоимения случи ми (ти, му, ѝ и пр.) се — сполетява ме. Голямо нещастие ни се случи! Вазов. Прехвърляше през ума си всичко, което беше му се случило в Чамурлии. Йовков. Ще ми се случи, каквото ми е писано, успокояваха се трети. О. Василев. Човек се учи от това, що му се случи. Погов.
|