слу̀чка ж. Нещо станало, случило се обикн. неочаквано, непредвидено. За омразата си към Вълчана почти беше забравил. Дори и случката с нараняването му сега му се виждаше нещо незначително и дребно. Йовков. Едро куче се насочи като стрела към каруцата, пресрещна конете и избухна в гневен лай. Конете изпръхтяха и едва не го стъпкаха. От тази случка Димо се развесели. К. Петканов. Истинска случка. Смешна случка.
|