слушàлка ж. 1. Лекарски уред за преслушване тоновете на белите дробове и сърцето. След малко лекарят се яви със слушалка в ръка. Св. Минков. Единият от тях носеше малко четвъртито куфарче, а от врата на другия висеше провиснала на гумените си тръбички лекарска слушалка. А. Гуляшки. 2. Част от телефонен апарат, с която се слуша и говори. В тоя миг телефонът иззвъня, полковникът вдигна слушалката. П. Вежинов. Тогава главният прокурор дигна слушалката от телефонната вилка. Г. Караславов. 3. Обикн. мн. Уред, който се поставя на ушите за слушане радио без високоговорител или за приемане съобщения от телефонист. Седна пред предавателя и, като наложи слушалката на ушите си, без да се обърне, запита: — Какво да предам? П. Вежинов. Двама телефонисти седяха до апарата — единият със слушалка на уши: предаваха някаква телефонограма. М. Кремен.
|