|
слу̀шам, -аш, мин. св. -ах, несв., прех. и непрех. 1. Възприемам със слуха си звукове; чувам. Цели часове слушахме все екливия шум на реката. Вазов. Той слушаше плясъка на рибките и дълго стоеше до брега в мълчание. Елин Пелин. || Внимавам да чуя и разбера всичко, което се приказва. Пеял бил съм и стихове нареждал, / коя полза и каква ли надежда, / като няма кой да слуша, разбира / туй, що пея, туй, що дрънкам на лира? П. Р. Славейков. Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен, / и това, що чух, изпях го в тази моя тъжна песен. П. П. Славейков. Приказваше ни тя, ние я слушахме, запитвахме я това-онова. Влайков. Тя се спираше в тъмнината и слушаше какво приказват жените. Йовков. 2. Чувам да се говори, да се разправя за някого или нещо. Вие за Тодор не сте ли слушали? Вазов. Тя беше рядка хубост, за каквато тук старите казваха, че не са помнили, но са слушали. А. Страшимиров. Слушах, че си бил в Цариград. Ст. Загорчинов. 3. Прен. Възприемам, изпълнявам съветите, желанията на някого; вслушвам се, послушвам. Както ти искаш, тате, и както иска мама; аз ще да слушам вази. Каравелов. И невястата не слуша нея, ами слуша Колчо. И каквото каже той, това прави. Влайков. Думах му да си вземе селянка, но нали ме не слуша. На ти сега кокона. Елин Пелин. || Подчинявам се, покорявам се. До сега бях ваш господар, през четирийсет години живяхме съгласно и мирно, слушахте ме. Вазов. Него той слушаше, нему се подчиняваше като роб. Йовков. Синовете и снахите му не го слушаха покорно като някога, а правеха това, което те сами мислеха за добро. Елин Пелин. Храни душа, да те слуша. Погов. || Прен. За дете — послушен съм, мирувам. Ходили по къщята да питат майките дали са слушали техните деца. Влайков. То (момиченцето) беше любимка на всички учители и учителки, и те спомогнаха още повече да се разглези. И полека-лека престана Лаленцето да се покорява, да слуша, да се учи. Елин Пелин. От децата си тя беше много доволна, защото учителите все ги хвалеха. Мирували, слушали, учели се добре. Г. Караславов. 4. Разг. Възприемам с доверие, приемам нещо за истина; вярвам. Ти недей слуша вестниците. Вазов. Не слушай хорски приказки, мари мамо. Влайков. Ти слушай каквото ти говоря. Аз много работи знам. Елин Пелин. Ако слушаш хората, може да ловиш по море зайци, по гора риба. Погов. 5. Диал. Слугувам, прислужвам. Щете ли да ви слуша е това девойче, или не ви трябва слугиня? Вазов. Спазарили се и момчето останало да слуша кръчмаря. Слушало го много години. Нар. прик. 6. Диал. За лекар — преслушвам някого. Виното съм оставил още когато докторът в Шумен ми слуша гърдите. Вазов. Лекарят прегледа болния внимателно: както му е реда, чука му на гърдите, слуша го с тръбичка. Влайков. Стойко се съблякъл и легнал отгоре на масата, кашля, а той го слуша по гърдите. Йовков. 7. Разг. Само пов. Подкана при обръщение, за да се привлече вниманието на събеседника. Слушай, Варлааме, помирете се, казвам ти като на приятел. Вазов. Тинке, я слушай: ха заран рано да идем на Поповия кладенец на вода, а? Влайков. Я слушай, Панчо — обърна се господин Панайот към общинския пъдар, — намери малко вълна. Елин Пелин. Слушай, бе байно — започна Иван. — Я ела да ни покажеш пътя. Йовков. 8. Воен. Само 1 л. ед. Отговор, че нареждане на началника ще се изпълни. Да се попълни отделението и да се остави за резерв. — Слушам, господин поручик. Ив. Мартинов. Тук ли е кметът на Проходец? — попита кисело околийският началник. — Тъй вярно! — Доведи ми го. — Слушам! — и старшията се завъртя чевръсто. Г. Караславов. слушам се страд. Тук се слуша мойта воля, / аз съм капитан. Вазов.
|