слушàтел, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, което слуша нещо (сказка, лекция, рецитация, музика и под.). Деца пищяха със свирки; гуслари свиреха стари юнашки песни пред купове слушатели. Вазов. Делчо свършва разказа си; едвам сега той забелязва колко много е заинтересувал и увлякъл слушателите си. Йовков.
|