слъ̀гвам, -аш, несв.; слъ̀жа, -еш, мин. св. слъ̀гах, св., непрех. Диал. Излъгвам набързо. Тя заръча да си идеш — неволно слъга Колчо. Влайков. В неделя видях сватята Юрталанка за всички ме пита, и за тебе, и на Севда много здраве изпрати — слъга старата. Г. Караславов.
|