Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
с
с-
са
сб
св
сг
сд
се
си
ск
сл
см
сн
со
сп
ср
сс
ст
су
сф
сх
сц
сч
съ
сь
сю
ся
слаб
слабак
слабеене
слабея
слабина
слабителен
слабо
слабоват
слабоволен
слабоволие
слабограмотен
слабогръд
слабодушен
слабодушие
слабокултурен
слабопроизводителен
слабосилен
слабост
слаботелесен
слаботоков
слабоумен
слабоумие
слабохарактерен
слабохарактерност
слабушка
слабушко
слава
славеев
славей
славейко
славейков
славейче
славен
славене
славист
славистика
славистичен
славистка
славно
славолюбец
славолюбив
славолюбивост
славолюбие
славослов
славословене
славословие
славословя
славя
славянизирам
славянизиране
славянизъм
славянин
славянобългарски
славяновед
славянознание
славянофил
славянофилски
славянофилство
славянофоб
славянофобство
славянски
славянство
слагам
слагам се
слагане
слад
сладина
сладка
сладкар
сладкарка
сладкарница
сладкарски
сладкарство
сладкиш
сладко
сладководен
сладкогласен
сладкогласно
сладкодумен
сладкодумец
сладкодумие
сладкодумник
сладкодумница
сладкодумно
сладкодумство
сладкозвучен
сладкозвучно
сладкопоен
сладкопоец
сладкопойно
сладкоречив
сладнеене
сладнея
сладнив
сладникав
сладникавост
сладня
сладолед
сладост
сладостен
сладостно
сладострастен
сладострастие
сладострастно
сладун
сладур
сладък
сладя
слазям
слазяне
слайвам
слалом
слама
сламен
сламеник
сламеница
сламка
сламник
сламорезачка
слана
сланина
слановит
сланя
сласт
сластен
сластно
сластолюбец
сластолюбив
сластолюбивост
сластолюбие
слатина
слая
слегне се
след
след-
следа
следвам
следване
следващ
следвоенен
следен
следене
следобед
следобеден
следовател
следователно
следователски
следовник
следовница
следосвобожденски
следпразничен
следреволюционен
следсмъртен
следствен
следствие
следующ
следя
слез
слезен
слезенка
слезка
слезна
слеме
слепвам
слепване
слепеене
слепец
слепешката
слепешком
слепея
слепица
слепна
слепок
слепоочен
слепоочие
слепоочник
слепороден
слепота
слепчо
слепя
слепявам
слепяване
слепям
слепяне
слетикоса
слетина
слетя
слетя се
слетявам
слетяване
слея
слива
сливак
сливам
сливане
сливар
сливарка
сливица
сливов
сливовица
слиз
слизам
слизане
слизгав
слизест
слин
слинав
слинест
слисам
слисано
слисвам
слисване
слитам
слитам се
слитане
слободен
слободия
словак
словачка
словашки
словен
словенец
словенка
словенски
словесен
словесно
словесност
словник
слово
словоборец
словоборство
словоизлияние
словоизменение
словом
словонаредба
словообразуване
словообразувателен
словоохотлив
словоохотливо
словоред
словослагател
словослагателка
словослагателски
словослагателство
словосъчетание
словотворство
словя
слог
слога
сложа
сложа се
сложен
сложно
сложност
слой
сломен
сломено
сломеност
сломя
сломяване
сломявям
слон
слонов
слонски
слоохотливост
слуга
слугински
слугиня
слугувам
слугуване
служа
служа си
служащ
служаща
служба
службаш
службашки
службогонец
службогонски
службогонство
служебен
служебник
служебно
служене
служещ
служител
служителка
слуз
слузен
слузест
слука
слух
слухов
слухтене
слухтя
случа
случа се
случаен
случай
случайно
случайност
случвам
случвам се
случване
случка
слушалка
слушам
слушане
слушател
слушателка
слъгвам
слъгване
слъжа
слъзлив
слънце
слънцестоене
слънчасам
слънчасвам
слънчасване
слънчев
слънчо
слънчобран
слънчов
слънчовка
слънчоглед
слънчогледов
слюда
слюден
слюдест
слюнка
слюнча
слюнчен
слюнчест
слягам се
слягане
сляза
слязвам
сляп
сляпо

слъ̀нце, мн. слънцà, ср. 1. Само ед. Небесно тяло, което се вижда денем и излъчва светлина и топлина. Небето се синееше весело, обливано от утренните зари на слънцето. Вазов. Слънцето упорито бе се спряло посред синия небесен купол и сипеше огън и жар от висините. Елин Пелин. Слънцето беше превалило и грееше само по върховете на овошките. Йовков. || Обр. Слънцето на свободата скоро изгря. Вазов. Ще бъде слънце любовта ми и зари / над тебе ще пилей, за тебе ще гори. Яворов. Докле е младост, златно слънце грей, / сърцето златни блянове лелей. П. П. Славейков. У Недини слънце грее. / То не било ясно слънце, / най ми била сама Неда. Нар. пес. 2. Само ед. Светлината и топлината, излъчвани от това небесно тяло. В хармана се бе изправил един висок снажен момък с опечено от слънцето лице. Вазов. Като видя мъжа си, Женда се посмути и от слънцето премина в сянката на ореха. Йовков. Слънце заля стаята. А. Гуляшки. Припича се като гущер на слънце. Погов. 3. Прен. Обикн. ед. Нещо много скъпо, мило, което е източник на радост, щастие за някого. Аз само с мисълта за тебе живея, ти ми си слънцето, ти ми си светът. Вазов. И ето дойде то — детето ми щастието ми слънцето ми. Йовков. Ние сме деца на поробен народ и труден е животът ни — живот без слънце. Дим. Талев. Отдето чакахме слънце да ни огрее, оттам слана ни попари. 4. Астр. Небесно тяло, център на планетна система, което свети със своя светлина; звезда. Поклон на теб, природа, създанье необятно / Небето та е пълно с зари, с звезди, слънца. Вазов. Огромни телескопи прислушват вселената: / мирови катастрофи — / изгаснали слънца. Багряна. □ Електрическо слънце (книж.) — голяма, мощна електрическа лампа, която излъчва ослепителна светлина и се използва за осветяване на улици, площади и др. обществени места. В сиянието на електрическите лампи и слънца, подобно на гъст поток непрекъснато се струеше многобройна навалица. Йовков. Залез слънце (диал.) — а) Залязване, залез. След залез слънце вечерната зара дълго още се руменее зад леката тантела бели облаци. П. Ю. Тодоров. б) Времето, когато настъпва залез; привечер. Към залез слънце той излизаше сам от селото. Г. Караславов. Работихме от тъмни зори до залез слънце. Заник слънце (диал.) — а) Залез. От заник слънце озарени, / алеят морски ширини. Яворов. б) Времето, когато настъпва залез; привечер. Слънцето залазяше вече зад високия рът. Това време тук се нарича: „заник слънце“, прекрасен български термин, както и „изгрев слънце“. Вазов. Заход слънце (диал.) — Запад. Обърна се към заход слънце. Изгрев слънце (диал.) — а) Изгряване, зазоряване. Ранната утрин беше тиха, ясна. До изгрев слънце беше още много рано. Дим. Ангелов. б) Призори, на зазоряване, на разсъмване. Заспал съм най-после и се сепнах чак по изгрев слънце. Вазов. в) Изток. Преди да заминат, румъните се обърнаха към изгрев слънце и прочетоха „Отче наш“. А. Каралийчев. На (по) заход слънце (диал.) — привечер. Това бе вечерно време, по заход слънце. Влайков. Не съм слънце да огрея всичко (разг.) — не съм в състояние да видя, да помогна навсякъде. Тайният агент Шаламанов си вършеше добре работата, но той не беше слънце да огрее навред, не можеше да надникне във всяка къща, да подслуша всеки разговор. М. Марчевски. Под слънцето (книж.) — на земята, по света. Не можеше да понася гладните чукари и беше тръгнал да дири по-добро местенце под слънцето. Д. Добревски. Със слънце (диал.) — докато е светло. Либе Петкано, Петкано, / със слънце порти отваряй, / па ги със слънце затваряй. Нар. пес.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.