|
слъ̀нчев, -а, -о, прил. 1. Който се отнася до слънцето, който е свързан със слънцето. През дупките на затворените кепенци влизаха игриви слънчеви лъчи. Елин Пелин. Утрото сияеше в слънчев блясък. Дим. Димов. Слънчева светлина. Слънчеви петна. Слънчево затъмнение. Слънчеви бани. || Обр. Някъде в небето щедра, милостива ръка ръсеше слънчева роса. К. Петканов. Звъни житното море, пее обленият в слънчево сребро простор. А. Гуляшки. 2. Книж. Който е с блясък на слънцето; ослепително златист, сияен. Тя се вижда булка. Воал, тънък като слънчева мъгла, я обгръща от главата до петите. Елин Пелин. 3. За ден, време — през който грее слънце; ясен. Вън беше хубав слънчев ден. Йовков. Времето беше ясно, слънчево и топло. Г. Райчев. 4. Който е обилно огряван от слънцето; южен. Светла слънчева стаичка, чисто белосана, с два южни прозорци. Влайков. Някога ний бяхме там отвъд, — / в оня тих и слънчев край. Дебелянов. Слънчев кът. Слънчев апартамент. Слънчев прозорец. 5. Прен. Поет. Сияен, необикновено възторжен. Живееха двама млади хора, които се обичаха безумно Над тяхната слънчева младост никога не бе минавала сянка. Св. Минков. Имаше нещо слънчево в нейното засмяно лице, в нейните блеснали очи. И. Волен. Слънчев поглед. Слънчева усмивка. □ Слънчев удар — поражение на мозъка вследствие дълго стоене на силно слънце. Слънчев удар бе убил момичето. Елин Пелин. Слънчев часовник — прост уред от циферблат и неподвижна стрелка, по чиято сянка се определят часовете в зависимост от положението на слънцето върху небосвода. Слънчева система — слънцето и планетите, които се въртят около него.
|