слъ̀нчов, -а, -о, прил. 1. Който принадлежи на Слънчо. Слънчова годеница. 2. Остар. Слънчев. През един прозорец слънчови лъчи падаха по алената ѝ багреница. Вазов. Слънчовите лучи тук в тая долина ставаха по-чувствителни. З. Стоянов.