слю̀нка ж. Течност, която се отделя от специални жлези в устата на човека и животните и спомага за сдъвкването и смилането на храната; плюнка. Жаждата беше изсушила гърлото му и горчивите слюнки лепнеха по езика. Хар. Русев. Юрталана кипна отново, от устата му се разхвърчаха слюнки. Г. Караславов.
|