смàзан, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от смажа. 2. Като прил. а) Който поради притискане или удряне е загубил формата си; сплескан, смачкан, пребит. Затънал с коня си на самия край на тресавището и там издъхнал, смазан под тялото на животното. Вазов. Тодор се опитваше да свие цигара със смазаната си ръка — през деня един лост беше затискал ръката му. Д. Добревски. Смазан от бой. б) Прен. Съсипан, унищожен, победен. Стефчов, смазан под толкова погледи, засрамен, изгубен, унищожен, не приличаше на себе си. Вазов. В нощта по вражите редакции ще пишат / за смазаната / генерална стачка. Н. Хрелков. в) Прен. Потиснат от умора, от някакво тежко, мъчително преживяване или неприятност; сломен, съкрушен. Лежеше безпомощна, смазана, плачеше и нареждаше с неизразима горчивина. Елин Пелин. Той не знаеше колко стоя така, смазан от тревога и нетърпение. Г. Караславов.
|