смàйвам, -аш, несв.; смàя, -àеш, мин. св. -àях, св., прех. Силно учудвам със своята необикновеност или с нещо необикновено; слисвам, поразявам. Той смайваше другарите си с поривите са и с широките си планове. Вазов. Отвсякъде се откриваха нови и невиждани хоризонти, които учудваха и смайваха. Йовков. Смайваше всички с разточителството и лукса си. Дим. Димов. Той се готвеше да смае слушателите с нещо важно, нечувано досега. Н. п. Филипов. смайвам се, смая се страд.
|