смàйвам, -аш, несв.; смàя, -àеш, мин. св. -àях, св., прех. Силно се учудвам на нещо необикновено, странно. Болярите, които му оставаха още верни, се смаяха, втрещиха се. Вазов. В градинката ѝ пък да влезеш, та да се смаеш! Влайков. Тя се дръпна онемяла от страх, но сетне изрева така пронизително и страшно, че той се смая и не знаеше какво да прави. Г. Караславов.
|