смарàгдов, -а, -о, прил. 1. Който е с цвят на смарагд; изумруден. Аз имах пред себе си една долина божествено хубава със своя яснозелен смарагдов килим. Вазов. Насреща, през светнали на пролетното слънце смарагдови води, дами Везувий. К. Христов. 2. Който е украсен със смарагд; изумруден. Смарагдов пръстен.
|