смàчкан, -а, -о. 1. пMич. мин. страд. от смачкам. 2. Като прил. Разг. За човек — който няма строен и приличен вид; неугледен. Смачканият пехотинец съвсем не му се виждаше опасен конкурент. П. Вежинов. Тренчо се поизправи и зае една мъжествена поза, която не отговаряше на смачканата му фигура, на облеклото му — с една дума на целия му вид. Кр. Григоров.
|