смàчквам, -аш, несв.; смàчкам, -аш, св., прех. 1. С мачкане развалям формата, вида на нещо. Пуснал коса като дякон, смачкал капела на главата, върви и маха ръце. Вазов. Ядосано смачка хартията на топка и я захвърли в коша. М. Грубешлиева. Не се натискайте, моля ви се! Смачкахте ми доматите! Какво е това безобразие! Св. Минков. 2. Смазвам, унищожавам. Той водеше две деца, които пазеше от тълпата, да ги не смачка. Вазов. Ще го смачкаме ние с тебе тоя мазник, няма да го оставим. Влайков. Върни се, бе момче — викна баща му. — Не се върти дето не ти е работа, че машината ще те смачка. Кр. Григоров. смачквам се, смачкам се страд. □ Смачквам фасона на някого (разг.) — заставям някого да не бъде високомерен и надут; унижавам. Той и без това си беше надут и високомерен. „Чакай! — закани му се Борис. — На тебе барем ще смачкам фасона!“ Г. Караславов.
|