смàян, -а, -о. 1. Mрич. мин. страд. от смая. 2. Като прил. а) Който е силно изненадан, учуден от нещо необикновено; удивен, изумен. Той гледаше учуден и смаян и сякаш не вярваше на очите си. Йовков. Мъже, жени и деца се спираха и го гледаха смаяни. От къде идеше тоя човек, питаха се те, къде е бал и защо е така окървавен? Г. Караславов. б) Объркан, смутен, слисан. Смаяна, тя не знаеше какво да каже. Влайков. Като видя, че смаяната и развълнувана Еленка не разбира от думи, хвана я за плещите и изтласка я в залата. Ал. Константинов.
|