смекчàвам, -аш, несв.; смекчà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Рядко. Правя нещо да стане по-меко, по-еластично; омекчавам. Краставичният крем смекчава кожата на ръцете. 2. Прен. Правя нещо да стане по-поносимо, намалявам силата на нещо. Огнището смекчаваше колко-годе въздуха. Вазов. Абажурът смекчава светлината. || Намалявам суровостта или грубостта на нещо. Никакъв знак от участие не смекчи надменния му хладен поглед. Вазов. И Груев не каза нищо. Не се опита да оправдае или смекчи страшните свои думи: „Да мине под нож“. Дим. Талев. Смекчавам тона си. Смекчавам присъда. 3. Прен. Намалявам, отслабвам, ограничавам нещо. Аз разбрах, че той беше накаран от другите, но нима това смекчаваше вината му пред мене? Д. Немиров. Умората не можеше да смекчи, да надвие мъката му. К. Петканов. 4. Прен. Предизвиквам жалост, състрадание у някого; омилостивявам, трогвам. Първата мисъл на Пешо бе да отиде при нея и здравата да я напердаши. Но безпомощният вид на момиченцето, нейните уплашени очи смекчиха сърцето му. П. Вежинов. Нищо не можеше да смекчи и омилостиви коравото сърце на Нако. Кр. Велков. || Укротявам. Молбата ѝ, наместо да я смекчи, разгневи я още повече. Вазов. Смекчавам гнева на някого. Смекчавам яростта си. 5. Езикозн. Превръщам твърд съгласен звук в мек. Гласните „е“ и „и“ в български език винаги смекчават предходните съгласни г, к, х. смекчавам се, смекча се страд.
|