смел, -а, -о, прил. 1. Който без страх се излага на опасности; безстрашен, неустрашим, храбър. Димитър е и храбър, смел и безстрашен Той е вечният доброволец за всяка опасна служба. Йовков. Там / посред общия смут / сам, / като луд / епически смелия / поп Андрей / с легендарния топ / стреля / снаряд след снаряд. Гео Милев. Гледат смелите право в очите смъртта / и за милост слова ни веднъж не отронват. Ал. Исаев. Смел човек. Смел борец. 2. Който изразява, съдържа самоувереност, безстрашие; решителен. Той имаше лице будно, черни горящи очи, със смел поглед и черни тънки мустаци. Вазов. Сила изпълни цялото му тяло и походката му стана твърда, смела и сигурна. Елин Пелин. В утрото на светла ера, с факела на нова вера / идат бодри ескадрони с устрем горд и набег смел. Смирненски. Смела постъпка. Смели думи. 3. Прен. Който не се смущава, не се стеснява. По-смелите девойки се шегуваха с ергените. Вазов. Мина щат години: планинците смели / ще найдат път още по-пряк. К. Христов. Жела умееше да се докарва и знаеше кога да бъде по-смела. Йовков. 4. Книж. Който излиза извън границите на приетото; дързък. Милка слушаше учудено тия възгледи, не напълно споделяни от нея, но оригинални и смели като парадокси. Вазов. Той не ѝ хареса, защото шегите му бяха много смели. Дим. Димов. Смел опит. Смел проект.
|