смèлост, -ттà, мн. няма, ж. 1. Качество на смел човек; мъжество, безстрашие, храброст. Обзет от тая неочаквана смелост, която тласка хората право срещу опасността, той тръгна към мегдана. Йовков. В боя ми завиждаха за моята смелост. М. Петканова. Вдъхвам някому смелост. 2. Смела постъпка, смело поведение; решителност. С една удивителна смелост и бързина селянинът хвана юздите и тъй силно ги раздруса, че конете спряха като заковани. Йовков. Вън подлец! Аз съм Левски! Иди ме предай на полицията. — Плесница еква в стаята и предателят се измъква смазан от нечуваната смелост. Смирненски.
|