смèням, -яш, несв.; сменя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Преставам да си служа с нещо и го заменям с друго. Не виждам вече, дявол да го вземе! С тия очила вече не мога да си служа — заговори той. — Трябва да ги сменя. Елин Пелин. Един санитар сменяше превръзката на някакъв войник. Г. Белев. Сменям квартирата си. 2. Заемам мястото на някого, за да продължа неговата работа; замествам. Получихме заповед да сменим трета дружина на позицията. Йовков. Аз паднах. Друг ще ме смени и толкоз. Вапцаров. Аз ще сменя сега кормчията, за да обядва и той — продължи капитанът към помощника. П. Спасов. Сменявам дежурен. || Само 3 л. Прен. Появявам се вместо нещо предходно, прекратило се, изчезнало; заменям. Аз гледам марша свеж на младостта — / тъй както гледам изгрева, що сменя / виденията сънни на нощта. Багряна. 3. Правя смяна, замяна на едно нещо с друго; заменям. Когато пристигнах близо до София, аз смених номера на колата с фалшив номер. П. Вежинов. 4. Разг. Давам нещо, за да получа срещу него друго; разменям. Съгласен ли си да смениш свинята с овца? — Съгласен съм. На ти свинята, дай ми овцата! Ран Босилек. сменям се, сменя се страд.
|