смес, сместà, мн. смèси, ж. 1. Вещество, получено от механическо смесване на две или повече различни вещества, при което всяко от тях запазва характерните си свойства. От плесенясалите и почернели стени течеше вода и влагата беше образувала отвратителна лепкава смес. Величков. Залях туршията със смес от олио и оцет. Хоросанът е смес от вар, пясък и вода. 2. Прен. Съвкупност от различни, разнородни неща, събрани заедно; смесица. Силни и необясними чувства вълнуваха душата ми на тая висота: тия чувства бяха една смес от удивление и радост. Вазов. Помежду тая пъстра смес / от млади хора само двама днес / оставаха спокойни. К. Христов. В дългата на залива дъга / е гора от мачти и комини. / Хор от свирки. Трясък от кола, / странна смес от множество езици. Н. Ракитин. 3. Семена от различни растения, обикн. от ръж и пшеница, смесени заедно. Петко Бързата вече стоеше до захвърления чувал, попиташе го, разгръщаше го и с шепа се опитваше да познае какво е житото: пшеница ли, смес ли. Кр. Григоров.
|