смèсен, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от смеся. 2. Като прил. а) Който е получен от смесване, съединяване на две или повече различни неща. Имаше смесена кръв — майка ѝ беше влахкиня или гъркиня. Дим. Талев. Смесена порода. Смесени диалекти. б) Който има разнороден състав. Смесена публика от всичките части на света пълнеше тротоарите на блестящата улица. Ал. Константинов. Вниманието ми се спря на съобщението: „Смесената румъно-българска комисия е привършила работата си“. Йовков. Да идеш в мала градинка, / да сбереш цвете всякакво да свиеш китки смесени, / всекиму китка са дадеш. Нар. прик. в) Който се състои от лица от мъжки и женски пол или е предназначен за лица от двата пола. Смесен хор. Смесен плаж. Смесено училище. Смесена компания. г) Прен. Разбъркан, слят. Вътре се мяркаха разни лица и смесеният им глъч се чуваше на улицата неразбрано. Вазов. Земята кънти под тежките копита, конете нетърпеливо пръхтят. В тоя смесен шум се губи и заглъхва всеки друг звук. Йовков. Тя изпитваше смесено чувство на тъга, страх и щастие. Дим. Димов. □ Смесен влак (остар.) — влак с пътнически и товарни вагони. Смесена тарифа — тарифа с различни цени.
|