смèсица ж. Различни, разнородни, понякога и несъвместими неща, събрани на едно място; смес, шарения. Гражев усети миризмата на запалено, на някаква смесица от бензинови пари, масла и топящо се желязо. Ив. Мартинов. Езикът му беше пъстра смесица от думи на местните говори. Дим. Талев. Сложна и противоречива смесица от радост, смущение и ревност разчовърка сърцето му. Г. Караславов.
|