смет, сметтà, мн. няма, ж. 1. Дребни отпадъци, остатъци, прах и нечистотии в помещение, в двор или на улица; боклук. На площада останаха само купчини смет, ненужни хартии, счупени стъкла и слама. Чудомир. Жена му обираше бърже сметта и праха по пода. Кр. Велков. В ъгъла на малкото дворче, потънало в нечистотия и смет, растеше смокиново дърво. Дим. Димов. Кофа за смет. || Място, където се изхвърлят тия отпадъци; бунище, купище. Дрипави хора с торби през рамо ровеха сметта. К. Константинов. Роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на смет. Послов. 2. Прен. Презр. Нещо, лишено от всяка ценност; нищожество. Австрийските 20 франка ги измиташе презрително назад, като че не злато, ами смет му даваме. Ал. Константинов. Защо си купил тая смет? Книжовна смет.
|