Речник

смèтка ж. 1. Смятане, пресмятане, изчисление. Той брои. Той все брои. От сметка е полудял. Вазов. Дошли сте да се учите на сметки! Дим. Талев. Смяташе удивително бързо и точно като машина, помнеше сметки отпреди няколко години. А. Гуляшки. 2. Прен. Разг. Документ, записка за получени пари срещу дадена стока, направена услуга или извършена работа. Днес от Пипев донесоха ли сметка? — Да, за гарнитурата на прозорците. Вазов. Той вадеше от портофела призовки, бирнишки квитанции, сметки. Йовков. Донесоха сметката за водата. Сметка за електричество. || Изчисление, размер на сума, която трябва да се заплати или да се изразходва. А бе Ганко, я дор има време, кажи ми сметката да ти платя. Вазов. Когато Чудото извика келнера и чу сметката, лицето му изведнъж доби смаяно и нещастно изражение. П. Вежинов. Гроздан се повъртя на широкия нар, поиска сметка, разплати се и се прибра в къщи. Г. Караславов. 3. Банк. В счетоводството — съвкупност от операции, образуващи една партида в баланса. Вълчан водеше сметките, пазеше всички книжа. Йовков. Сметка Капитал. Сметка Несъбираеми вземания. Сметка Загуби и печалби. Балансова сметка. Приходо-разходни сметки. 4. Разг. Неуредени отношения, обикн. парични задължения, между две или повече лица. Една малка сметка да уредим. — Каква сметка? — Имате да плащате две годишнини от „Българобран“: тридесет лева. Вазов. Онзи Гърдьо скочи отгоре ми като бесен. Стари сметки търси. Йовков. Води със себе си двете Петрови лели, уж някаква стара сметка по делба да гледат. Ц. Церковски. Добри сметки — добри приятели. Неуредени сметки. 5. Прен. Разг. Полза, изгода, облага от нещо. С моята стока аз свърших лесно. Имаше добра сметка и нека ти се похваля, Аничке, спечелих. Йовков. В същност той оставил чиновническата работа, защото смятал, че като адвокат ще има по-голяма сметка. Г. Караславов. Брак по сметка. 6. Прен. Разг. Предвиждане за нещо, предварителни изчисления; планове, намерения. Станчо беше предприел списание по съвсем практическо съображение: да удари някоя парица Сметката му излезе сбъркана. Вазов. Те го препоръчваха и канеха с охота в своята среда и той използуваше всичко за своите нечисти кроежи и сметки. Г. Караславов. Обърквам сметките на някого. || Пресметливост. На неговото чисто, безкористно увлечение тя отговори с хладката безсърдечна сметка на обикновена практична жена. Йовков. □ Без сметка — разточително, без да се пести. Живее без сметка. Харчи без сметка. Виждам (разчиствам) сметките с някого (разг.) — а) Окончателно се разплащам, ликвидирам вземанията-даванията си с някого. б) Прен. Сурово се разправям, отмъщавам си на някого, като го унищожавам, убивам. Пък и сега да ми падне в ръчиците, още сега ще му видя сметката. Ще му откъсна главата като на птиче. Йовков. Той жалеше, че през онази нощ не го настигна и с един удар на мотиката да разчисти сметките са с него. Г. Райчев. В крайна (последна) сметка (книж.) — в края на краищата; най-сетне, най-после. Влизам в сметката (разг.) — взет съм под внимание, пред вид. Той не си представи нито веднъж, че може да бъде убит, като че това не влизаше в сметката. Ем. Станев. Влогова сметка (финанс.) — сметка на частно лице в държавна спестовна каса. Давам сметка — а) Давам отчет; отчитам се. Гроздан поиска да се отворят старите тефтери и да се даде сметка на селото. Йовков. б) Прен. Отговарям за своите дела. За тия думи в миша дупка ще те натикам, ти сметка ще даваш! Г. Караславов. Давам си сметка (разг.) — съзнавам, разбирам. Не си даваше сметка накъде отива. К. Петканов. Държа сметка за нещо (разг.) — а) Съобразявам се, вземам предвид. Дръж сметка за думите си, защото има военен съд. Л. Стоянов. б) Помня нещо, за което ще искам възмездие. Той държи сметка за всичко и един ден ще си отмъсти. Държа (водя) сметка (разг.) — а) Отбелязвам направените разходи. В това тефтерче водя сметка за похарчените пари. б) Водя отчетност; записвам, контролирам. Това е народна пара, за нея трябва да се държи строга сметка. Г. Караславов. Държа сметка някому (разг.) — меся се в действията на някого, опитвам се да му повлияя. Заверявам сметка (банк.) — вписвам постъпление в счетоводна партида; противоп. задължавам сметка. Задължавам сметка (банк.) — вписвам дълг в счетоводна партида; противоп. заверявам сметка. За своя сметка вземам нещо (разг.) — смятам нещо, че се отнася до мене. Вземам укора за своя сметка. За сметка на някого или нещо (разг.) — а) В полза или вреда на някого или нещо. Тия селяни бяха прикрепени към земята си. Те я обработваха за своя сметка, но със задължение част от произведенията си да дават на болярина. Вазов. Ударничеството за сметка на качеството на работата и горивото няма да признавам. А. Гуляшки. б) Прен. По адрес на някого. Сума шеги и бодли се пуснаха за сметка на железопътните ни управници. Ал. Константинов. Зная си сметката (разг.) — пестелив съм. Не хвърляше дори трохите — лепеше ги с пръст и ги хрускаше. Беше от ония хора, които си знаят сметката. Св. Минков. Иде ми на сметка (разг.) — изнася ми, изгодно ми е. Кога му иде на сметката, чува като заяк, а кога не, преструва се. Чудомир. Имам (нямам) сметка (разг.) — изгодно ми е, изнася ми, отърва ми; (не ми е изгодно, не ми изнася). Искам (диря, търся) сметка от някого (разг.) — търся от някого отговорност за нещо. Дигнал се човекът и тръгнал сметка да иска — защо са били сина му. Д. Немиров. На нова сметка (разг.) — отново, пак. На сметка (разг.) — изгодно, износно, евтино. Продуктите ще се дават на работниците на сметка, евтино. Йовков. Не държа сметка на думите си (разг.) — приказвам каквото ми дойде на ума, без да се съобразявам. Най-непримирима беше Димитрина. Тя не държеше сметка на думите си. К. Петканов. Обърквам (оправям) сметките си (разг.) — разстройвам (подобрявам) финансовото си положение. Станка продаде тютюна, но не можа да оправи сметките си. Г. Караславов. Откривам сметка (финанс.) — уреждам възможност за внасяне и теглене на суми в банка. Правя сметка (разг.) — пресмятам, изчислявам. Беба и Буби вземат молив и бяла хартия и за стотен път правят сметка на хората, които трябва да бъдат поканени. Св. Минков. Правя (си) сметка (разг.) — а) Имам предвид последиците от нещо. Христо, прави си сметката вече подир тая декларация на годеницата си. Вазов. б) Проектирам нещо, обикн. с оглед да извлека полза от него; мисля, надявам се, разчитам. Правеха си сметка да закачат нещо от подаръците, които набожните жени щяха да оставят при освещаването. Г. Караславов. Правя си сметка без кръчмаря (разг.) — замислям нещо, без да имам предвид този, от когото зависи осъществяването му. Със сметка (разг.) — пестеливо, без разточителство. Харча със сметка. Текуща сметка (финанс.) — сметка на предприятие, учреждение и обществена организация в банка или в държавна спестовна каса. Тънки сметки (разг.) — а) Подробни, извънредно точни сметки. Като взема пак молива, Тошо започна да и прави най-тънки сметки не само на своите парчета, ами и на другите кооператори. Ст. Ц. Даскалов. б) Прен. Придирчивост, дребнавост. Оставете тия тънки сметки. Уреждам сметките си с някого — окончателно се разплащам, ликвидирам вземанията-даванията си с някого. Като се научаваха, че бивал в затвора, уреждаха набързо сметките си с него и го пращаха да си върви. Йовков. Чекова сметка (финанс.) — текуща сметка в банката, срещу която титулярят на сметката може да тегли суми с чек.