смèткаджия, -та, мн. -ии, м. Разг. 1. Човек, който във всичко се ръководи от дребнавия си интерес. Ех, каква лисица е той, какъв сметкаджия! Има си нещо на ума той, не ще да го е довел току-тъй. Г. Караславов. 2. Разг. Пренебр. Скъперник. „Юрталановата снаха!“ — заради това тя понасяше жестоката строгост на този зъл сметкаджия. Г. Караславов.
|