смехотвòрец, мн. -рци, м. Човек, който умее да разказва или да върши весели, смешни неща; смешник, шегобиец. Той беше весел разказвач и смехотворец. Вазов. Най-голяма слава на смехотворец си спечели Босната Андон. Ст. Чилингиров.