смèшен, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който възбужда смях; хумористичен. Какъв си смешен, Бойчо! — смееше се тя весело. Вазов. Когато си снеме фуражката, Димитър е тъй смешен, че който и да го види, мъчно може да се удържи да не се засмее. Йовков. Слушайте, аз ще ви разкажа една смешна случка. Г. Райчев. Смешни приказки. Смешна история. 2. Който възбужда присмех, ирония; жалък, комичен. Той се плашеше да не би да издаде чувствата си и да стане смешен. Вазов. Ние, пътниците, които бяхме навлекли спасителните ризи, изпаднахме в смешно положение Хората си правили обучение. Г. Белев.
|