смèшка ж. 1. Забавен, духовит и смешен кратък разказ; смехория. Винаги кафенето му беше пълно с посетители, дошли да му слушат приказките и смешките. Вазов. Офицерът пък на свой ред разправяше смешки из войнишкия живот. Влайков. 2. Комична постъпка за забава и развлечение; шега. Той срещаше гостите още при южната врата на крепостния зид с радостни поздравления, с подскачания и с весели смешки. Вазов. Тоя човек е изпечен мошеник, пък е и духовит, магарето. Яде, пие с ревизорите, прави им смешки и накрая — чист. Йовков.
|