смешнѝк, мн. -ци, м. 1. Човек, който умее и обича да разказва смешни неща; шегобиец, комик. Кой зевзек е искал да ми направи такава подигравка на връщането ми от Русчук! Ама смешници хора имало, а! Вазов. 2. Шут. Мрачни сцена е земята, мрачна, стара е пиесата; / ролите са твърде много: роби, цар, жреци, смешник. Смирненски.
|