смѝвам, -аш, несв.; смѝя, -ѝеш, мин: св. смих, прич. мин. страд. смит, св., прех. 1. Диал. Свличам, смъквам с миене. Тихата вода смива райските брегове, които са покрити с цели кории люляк. Каравелов. || Обр. Защото в Балкана има един спомен, / има едно име, що вечно живей, / що отговор дава и смива срамът, / и на клеветата строшава зъбът. Вазов. 2. Диал. Размивам. За изхранването на прасето тя беше вече мислила. Ще поиска от батя си Трифона малко трички, ще смива по малко помия. Г. Караславов. смивам се, смия се страд.
|