смѝгам, -аш, несв. Правя някому таен знак, като мигам с едно око; намигам. „Как отива вашата работа?“ — попита и ми смигаше да се сетя каква работа. Вазов. Гледам я аз, смигам ѝ, правя ѝ знак да се махне, да избяга. Йовков.