смѝлам, -аш, несв.; смèля, -еш, мин. св. смлях, прич. мин. св. деят. смлял, -а, -о, мн. смлèли, прич. мин. страд. смлян, -а, -о, мн. смлèни, св., прех. 1. С мелене правя нещо обикн. зърнесто да стане на прах или на съвсем ситни късчета. Скри се в Балкана. Забравят ли да му занесат от село брашно, сяда на хромела и сам си смила жълъд. П. Ю. Тодоров. Смлях си малко жито на твоята воденица. Ран Босилек. Който седи на воденицата, смила си житото. Погов. Смилам кафе. Смели ми месо за кюфтета. 2. За стомах — преработвам погълнатата храна, за да се възприеме от организма. Стомахът. на преживно животно смила целулозата. 3. Прен. Разг. Разбирам, възприемам. Разни нови думи взеха да се подмятат из село Трудно ги смилаше умът му тия думи. Кр. Григоров. смилам се, смеля се страд. От едно зърно брашно се не смила. Погов.
|