смиля̀вам, -аш, несв.; смиля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя някого да стане милостив; омилостивявам, затрогвам. Подробно да му разправиш хала ни, да му приплачеш, да го смилиш. Вазов. 2. Диал. Смилявам се. Той проговори с безнадеждно плачевен глас: — Милост, госпожо, поне вие ме смилете. Злочест съм! Вазов.
|