смин, смѝнът, смѝна, мн. няма, м. 1. Тревисто, мъхнато растение с класовидни бели, розови или жълти съцветия. Gnaphalium. Отишло моме напето / смин да сбира на полето. Вазов. Жълт като смин. 2. Смил. Могъщият цар, пребледнял като смин, / към тъмната граница южна / се взря и с закана издигна ръка / и нещо нечуто пошушна. П. П. Славейков.
|