смирèн, -а, -о, прил. 1. Който е изпълнен със смирение; покорен, скромен. Душата ми е пленница смирена, / плени я твоята душа. Яворов. А той — смирен и спокоен — обръщаше лист след лист от евангелието и пееше. Д. Немиров. Смирен човек. 2. Който изразява смирение. Тя пя в най-смирена и прилична поза, със скръстени отпред ръце и с наведени към земята очи. Йовков. Тя идваше послушни и кротка със смирена усмивка. Ст. Загорчинов. Смирен глас. Смирен поклон.
|