смирèние, мн. няма, ср. Отсъствие на гордост, на високомерие; покорност. Колко принизен се чувствуваше в смирението си и колко отчаян беше от слабостта на човешките си сили. Йовков. Той закри очите си с ръка и повтори молбата си с такова смирение, че сърцето на младата туркиня се сви. Елин Пелин. Робско смирение.
|