смиря̀вам, -аш, несв.; смиря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя някого да стане смирен, кротък; усмирявам, укротявам. Тук има ли учител, или не? Децата ще се изпотрепят вън! Няма началство да ги смири. Елин Пелин. И те тъй викаха да се карат, че се чуваше през три улици в четвъртата. И пак даскал Стефан ги смиряваше. Д. Немиров. 2. Обуздавам, сдържам, умирявам. Не е вече първият Кир Тодор, смири го злочестината, горкия. Вазов. Млади, млади, ум не може / вам сърцата да смири! Яворов. Той смири гнева си. смирявам се, смиря се страд.
|