смиря̀вам се, -аш се, несв.; смиря̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Ставам мирен, покорен; укротявам се. Неочаквано зад нас се озовава пак даскалът. Всички се смиряват. Влайков. 2. Ставам смирен. Младен се смири, стана кротък като агне. К. Петканов. Тамо близо при цветята / моят дух ще се смири. Лилиев.
|