смѝслям, -яш, несв.; смѝсля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Припомням си, спомням си. Но там във бащини обятия, / кога те радост огради, / смисли, че общите ни братя / във мрак живеят и мъгли. Д. Чинтулов. Тогаз поне — подир смъртта / смисли и съжали ме. П. Р. Славейков. Да плачат и да се вайкат жените, а ние другояче да смисляме Момчила и паметта му. Ст. Загорчинов. Неволно смислих как у нас сме груби / в обноските си ний един към друг. Н. Марангозов. 2. Помислям, мисля. Смисли, байчо, какво приказваш. Ти знаеш кой е Гороломов. Вазов. Смислям да оженя сина си, та него да оставя тук, пък аз — в града. А. Страшимиров. смислям се, смисля се страд.
|