смѝсъл, мн. няма, м. 1. Вътрешно, логическо съдържание (на дума, реч, явление), схващано чрез разума; значение. Тия думи бяха го вълнували и по-рано, но едвам сега като че откриваше истинския им смисъл. Йовков. Митко си спомни приказката за мечката стръвница, която някога майка му беше разказвала. Тогава той не схвана нейния смисъл, но сега ясно разбираше. М. Марчевски. Малки бяха селата тук но всички имаха хубави имена — звучни, пълни със смисъл или пък подсещаха за някакво далечно събитие. Дим. Талев. Превеждам по смисъл. Преносен смисъл. В тесен (широк, точен) смисъл на думата. Дълбок смисъл. 2. Оправдание, цел, основание. Младият студент беше една от ония страстни натури, които намират смисъла на живота само в поклонение на някой идеал. Вазов. Той издигна глас, за да защити смисъла и съдържанието на своя живот, своите комунистически убеждения. А. Каралийчев. 3. Прен. Разг. Значение, полза, изгода. Гороломов и предлагаше да ѝ обясни още веднъж смисъла на застраховките. Йовков. Слушай — каза му той, — мене вече ми омръзна да играя тая игра. Пък и няма смисъл! А. Гуляшки. □ В тоя смисъл (книж.) — в това отношение. Мразеше ужасно пияниците нощно време и ги биеше безпощадно, затова и подчинените му служители бяха твърде строги в тоя смисъл. Вазов. Здрав смисъл — положителен, трезвен разсъдък. Той със своя естествен здрав смисъл разбираше добре човешката природа и знаеше, че онова, което се запрещава, по-силно се желае. Вазов.
|